Wis 1

Книга Премъдрост на Соломон също се числи към групата на неканоничните. Авторът ѝ несъмнено е юдеин (може би елинизиран), изпълнен с вяра в Бога, и гордеещ се с принадлежността си към избрания народ. Може би книгата е написана през втората половина на I в. пр. Р. Хр. Тя е използвана през първите векове и с изключение на някои автори е била признавана за боговдъхновена. Повествованието в книгата се води от цар Соломон, макар за това да са налице само косвени указания. Несъмнено това е литературен подход, чрез който пишещият цели да придаде по-голям авторитет на своето учение. Книгата е написана на гръцки език, но има предположение за съществуването на еврейски оригинал на първата част. Книга Премъдрост на Соломон се отличава с композиционно единство и блестящ език. Не може да се твърди, че книгата е била използвана от новозаветните автори, но някои от тях са били повлиявани от нейни идеи.

Книга Премъдрост на Соломон е бисер в еврейската литература. Тя е призив към човека да придобива мъдрост и знание и да се усъвършенства. Съдържанието на книгата обхваща три по-важни теми: в първата се описват благословенията, на които се наслаждават любителите на мъдростта, втората представя възхвала на божествената премъдрост, в третата се представя божествената мъдрост и нейните проявления в света и особено в живота на израилтяните. Книгата насърчава юдеите да пазят вярата на предците си.

Авторът на книгата е черпил от юдейски литературни източници. Той не е нито философ, нито богослов, а мъдър юдеин. Подобно на своите предшественици той възхвалява мъдростта, защото тя идва от Бога и е извор на много духовни блага. Той напомня, че Бог е създал човека за безсмъртие и че наградата на Премъдростта е именно нетлението. Смисълът на този живот е в подготовката за вечния.

Беседа за различията между праведните и нечестивите. Пролог

1 ^a Властници на земята, обичайте правдата, мислете за Господа с доброта и Го търсете с чисто сърце, 2защото Го намират тези, които не Го подлагат на изпитание, и Той не се явява на онези, които не вярват в Него. 3А коварните помисли отдалечават от Бога и силата Му, ако бъде изпробвана, наказва безумците. 4Мъдрост няма да влезе в лукава душа, нито ще се всели в тяло, отдало се на греха. 5 ^b Защото светият дух на мъдростта ще избяга от коварството, ще се отвърне от неблагоразумните помисли и ще се отдръпне от приближаващата неправда.

6 ^c Мъдростта е човеколюбив дух и няма да остави ненаказан онзи, чиято уста богохулства, защото Бог е свидетел на скритите му помисли, истински наблюдател на сърцето му и чува думите му. 7 ^d Духът на Господа изпълва света и понеже обхваща всичко, разбира всеки звук. 8Затова никой, който говори неправда, няма да се укрие, и изобличителната присъда няма да го отмине. 9Замислите на нечестивия ще бъдат подложени на изпитание и неговите думи ще стигнат до Господа като изобличение за беззаконията му. 10Защото ухото на ревнивия Бог чува всичко и ропотният глас не му убягва. 11Избягвайте безполезния ропот и пазете езика си от злословие, защото и тайно изречена дума няма да остане нечута, а уста, която клевети, погубва душата.

12 ^e Не предизвиквайте смъртта с житейските си заблуди и не си навличайте гибел с делата на ръцете си, 13 ^f защото Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите. 14 ^g Той е сътворил всичко, за да съществува, и съществуващото във Вселената е спасително: в него няма гибелна отрова и няма адово царство на земята. 15 ^h Правдата е безсмъртна, а неправдата причинява смърт.

Заблуждението на безбожните

16 ⁱ Нечестивите обаче привлякоха смъртта – с ръце и думи, закопняха за нея като за приятел и сключиха съюз с нея, понеже заслужават да ѝ принадлежат.